Капсула инвитро

Нова капсула вдига успеваемостта на инвитро процедурите

Д-р Йосиф Димитров: Нова капсула вдига успеваемостта на инвитро процедурите

в-к Монитор – 10.05.2014 г.

– Д-р Димитров, вие сте част от екипа, реализирал първото успешно инвитро оплождане у нас. Какво се промени и как се разви репродуктивната медицина от 1987 г. до днес?

– Да, наистина има много промени, въпреки че репродуктивната медицина се смята за млада наука. Ако разгледаме развитието й от 1987 г. до днес, можем да откроим редица иновации. Промени настъпиха както в апаратурата, която използваме, така и в медикаментите, в хранителните среди за отглеждане на ембрионите и т.н. Много от нещата, които тогава смятахме за непреодолими, сега са зад гърба ни.

Да започнем с ултразвуковата апаратура или т.нар ехограф, още познат като видеозон. Знаете, че вече има апарати с 3D и с 4D изображения. Това дава възможност за по-детайлно изследване на органите в малкия таз. Ако има някакви аномалии, те вече могат да бъдат по-лесно засечени и отстранени преди преминаването към самото инвитро оплождане. Една от големите революции в нашата област обаче е въвеждането на вагиналната сонда. В началото огледът се правеше през предната коремна стена при пълен пикочен мехур. Така оглеждахме матката и яйчниците. След въвеждането на тази сонда вече можем да огледаме яйчниците от 2-3 сантиметра, а не както преди – от 20-30 сантиметра.

Това позволи пункциите, чрез които се изваждат зрелите яйцеклетки от яйчника, да се правят много по-лесно. Друго, което се усъвършенства, са лекарствата за стимулация на яйчниците. Първо се използваха медикаменти, получени от урината на жени в менопауза. Сега се използват т.нар. рекомбинантни медикаменти – те са с чистота 99,9%, т.е. няма опасност в тях да са попаднали нежелани белтъци или микроорганизми, които не са свързани с хормоналното действие на препарата. Промени настъпиха и в биологичната част на репродуктивните процедури. Усъвършенстваха се инкубаторите, в които се отглеждат ембрионите до ембриотрансфера. Усъвършенстваха се и хранителните среди, в които оплодените яйцеклетки се делят. Това ни позволява да изчакаме тяхното развитие до 5-ия ден. Плюсът на това е, че ние можем да изберем най-перспективните ембриони, защото много от тях просто спират развитието си в първите дни след оплождането. Смята се, че тези, които продължат развитието си и през 5-ия ден, са перспективни за имплантиране в маточната кухина.

– Въведохте някои новости в съществуващите вече методи за инвитро оплождане. Какви са те и каква е тази INVOcell капсула?

– Става дума за т.нар. пиезоасистирана микроманипулация. Когато се инжектира сперматозоидът в яйцеклетката, трябва да се пробие обвивката. Това води до известен травматизъм. Сега проникването се прави чрез високочестотни импулси, нещо като трептения, наподобяващи естественото движение на сперматозоида. Другото, с което можем да се похвалим, е т.нар. динамично отглеждане на ембрионите. В инкубаторите имаме уреди, които позволяват на оплодените яйцеклетки да се движат през определен период от време, както се случва в маточните тръби, а не да стоят неподвижно. Положителната страна на този метод е, че те не се застояват и отпадните продукти при деленето не ги обграждат постоянно. Разработваме този метод заедно с колеги от Германия, така че тепърва ще видим какви са резултатите. INVOcell капсулата пък е още една крачка напред към връщането на оплождането максимално близо до природното. При този метод яйцеклетките и сперматозоидите са в една стерилна капсула, която се поставя във влагалището на жената. Върху формата на капсулата е работено с години, докато се получи точно тази. Тя е дело на френския учен д-р Клод Рану и вече се използва в много държави. Усещането е различно при този метод – пациентката е по-спокойна и уверена, защото оплождането става в нея, а не при лабораторни условия. На третия ден капсулата се вади, проверява се дали има оплодени яйцеклетки и се прави трансфер в матката. Предимството е, че не се използват инкубаторите. Това прави този метод освен по-естествен и значително по-евтин.

– Каква е успеваемостта на INVO метода, съпоставен с IVF и ICSI?

– Все още нямаме такива данни, защото го въведохме преди месец. Това, което колегите ни дават като данни, е обнадеждаващо – 43,2% родени здрави бебета. Всеки има различен начин за изчисляване на успеваемостта си, според мен обаче трябва да се гледа само показателя baby at home. Надявам се следващата година да имаме свои наблюдения върху успеваемостта на този метод.

– От какво зависи успехът при една инвитро процедура – от апаратурата, от медикаментите или от умението на лекарите?

– От всичко взето заедно. На първо място обаче доверието между пациента и лекаря. След това е екипът – лявата ръка трябва да знае какво прави дясната, т.е. той трябва да е като една добре смазана машина. Чак тогава е опитът – колкото по-дълго работи един екип, толкова по-добри ще са и неговите резултати. На четвърто място са медикаментите, хранителните среди и апаратурата, която се използва. Навремето, когато започнахме, четяхме много публикации, свързани с инвитро процедурите. Коментираше се, че за сработване на екипа са нужни поне 2 години, докато постигнем успешни бременности. Ние обаче имахме късмета, че първите жени забременяха сравнително бързо и лесно. Това ни даде голям тласък. И до ден днешен целият екип се стреми към подобряване на квалификацията си, защото колкото и да е добра една апаратура, тя не работи сама.

– Повечето клиники в света вече връщат в матката само един ембрион, а не както доскоро 2-3 оплодени яйцеклетки. Вие на какво залагате в работата си – рискувате с един ембрион, или залагате на сигурността с връщането на няколко?

– Развитието на многоплодна бременност е „грешка на изкуството”. В много страни броят на върнатите в матката ембриони е строго регламентиран със закон или чрез препоръки. Става дума за 1 или 2 оплодени яйцеклетки, като 3 се имплантират само в строго определени случаи. У нас работим по стандарта за асистирана репродукция. Добре е да се знае обаче, че двуплодните бременности са по-рискови от тези с една. При тях има повече токсикози, бебетата се раждат преждевременно, по-често се получават спонтанни аборти и др. Напредъкът на медицината вече ни позволява да връщаме само един ембрион, а останалите да замразяваме. Така, ако жената не забременее, правим последващ трансфер, без да я обременяваме хормонално.

– Може ли инвитро процедурите да са решение при всеки случай на репродуктивен проблем?

– Инвитро процедурите са решение за не повече от 15-20% от двойките. Останалите могат да бъдат лекувани с други метод и да стигнат до спонтанно зачеване. Това обаче е преценка на лекуващия лекар – той избира най-доброто решение за неговите пациенти.

– У нас няма официални данни за броя на семействата с репродуктивни проблеми, но се счита, че те са около 170 000. Увеличава ли се техният брой?

– Според мен има увеличаване на броя на двойките с проблеми, но това все пак е субективно наблюдение, тъй като при нас идват предимно хора с проблеми при зачеването. Наскоро имахме конгрес на Асоциацията по репродуктивно здраве. Направи ми впечатление, че в Шотландия имат прекрасни регистри. Завидях на колегите – те могат да се върнат 5 г. назад във времето и да направят сравнителен анализ. Дано един ден и у нас имаме такъв регистър. Преди 10-ина години едно частично проучване показа, че двойките с репродуктивни проблеми са около 240 000, но и то не беше много точно. Сега се говори за 145 000, като данните се дават от неправителствени организации и са за 2013 г.

– А как влияят стресът, храненето, тютюнопушенето и безразборните полови контакти на един млад организъм, който тепърва трябва да се възпроизвежда?

– Хлор съдържащите съединения и пестицидите са едни от най-големите врагове на репродукцията. Да не говорим за отпадъците от промишлеността, които попадат в организмите ни, без да усетим. Като добавим към всичко това изгорелите газове от автомобилите и цигарения дим, положението става още по-трагично. Фитнес манията и използването на анаболи също води до стерилитет. Инжектирането на т.нар. хормон на растежа се е превърнало в епидемия, а това съсипва организма на мъжете и ги лишава от наследници. Сауните също са им противопоказни, защото тестисите трябва да са на хладно. Ако иска добра сперматогенеза, мъжът трябва да забрави и за тесните джинси и стягащите слипове. Полово предаваните заболявания също са голям проблем, особено ако не се лекуват навреме.

Визитка: Д-р Йосиф Димитров, специалист по репродуктивно здраве: Роден е в гр. Гоце Делчев; Завършва медицина в Санкт Петербург, Русия; Работи като гл. асистент в АГ болница „Майчин дом”; Има над 30 публикации в наши и международни списания

Членува в редица научни дружества и асоциации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *