Диагноза ли е стерилитета, какво се крие зад тази дума?

Безплодие и стерилитет
Медицинският стандарт по акушерство и гинекология дава следната дефиниция за безплодие, съобразена с препоръките на СЗО:
Понятието безплодие или инфертилитет обединява три болестни състояния, а именно:
• Невъзможност да се забременее (стерилитет)
• Загуба на зародиша/плода, поради невъзможност да бъде доизносена бременността, докато плодът стане жизнеспособен (недоизносване)
•  Нежизнеспособност на новороденото


От биологична гледна точка можем да говорим за стерилитет, когато е налице неспособност за забременяване след 12 месеца редовен полов живот (2-3 пъти седмично) без предпазване от бременност.  Това е така, защото само около 20-25% от фертилните двойки забременяват от първия цикъл, като до 12-ия цикъл този процент е приблизително 85% и то при жени от 20 до 25 години.
Оплодителната способност намалява с напредване на възрастта на жената и при жени на възраст 30-34г. е около 60%, а над 36 години – 50%.

 

От клинична гледна точка се приема, че изследването и лечението на стерилитета трябва да започнат след 12 месеца редовен полов живот с желание за бременност, а при жени над 35 години и/или мъже над 40 години – след 6 месеца.
Ако жената никога не е забременявала имаме първичен стерилитет. Ако жената е забременявала в миналото, но след това не е забременявала в течение на 1 година – говорим за вторичен стерилитет.
Все повече се разпространява разбирането, че безплодието е израз на общо нарушение на здравето и често съчетава едновременно увреждане в гениталния апарат и заболявания на другите органи и системи.
Епидемиология на безплодието
    В развитите страни честотата на безплодието варира между 8 и 15% според различни автори. За нашата страна то е в границите 12-15%. Все още липсват задълбочени и методологично издържани епидемиологически проучвания върху реалната честота на стерилитета у нас.
Причини за стерилитет
    Причините за стерилитет могат да бъдат от страна на жената, от страна на мъжа или от страна на двамата партньори. Има и известен процент неизяснени причини (11%). С въвеждането на нови методи за изследване на безплодните двойки и особено след въвеждането на асистираните репродуктивни технологии , относителния дял на  неизяснения стерилитет намалява.
Имайки предвид физиологията на забременяването , причини за стерилитет могат да бъдат :
При жената:
1.    Нарушена функция на хипоталамо-хипофизо-овариалната ос. В този случай говорим за ендокринен стерилитет.
2.    Тубарен, перисалпингеален перитонеален стерилитет. Нарушението е в транспортните функции на Фалопиевите тръби, причините за които могат да бъдат адхезии (с възпалителна генеза), ендометриоми, полипи и др.
3.    Цервикални фактори. Нарушения в продукцията на цервикалната слуз, обусловени от неадекватна ендокринна дейност на яйчниците, намалена или липсваща рецептивност на цервикалния епител към Е2, възпалителни и цикатрициални промени в цервикалния канал. Цервикалните фактори често се съчетават с имунологични.
4.    Невъзможност за имплантация на зиготата. Имплантацията е акт на комплексно взаимодействие между ендометриума и бластоциста, чиито молекулни механизми все още не са напълно разгадани и представляват предизвикателство за специалистите по безплодие.
5.    Имунологични фактори. Една от основните причини е продукцията на антитела, които могат да бъдат локални имунологични фактори, а също така и да оказват и по-дълбоко системно въздействие върху процесите на оплождането и ранното развитие на ембриона. Може да е налице нарушена имунна толерантност на майката към ембриона и др.
6.    Вродени и придобити аномалии на женската полова система. Вродените заболявания (uterus didelphys, uterus duplex, uterus bicornis bicollis et unicollis, uterus unicornis , uterus arcuatus, uterus septus, къси и широки маточни тръби с липса на фимбриален апарат, синдром на Mayer-Rokitansky-Kuster-Hauser,  частична аплазия на влагалището, atresia vaginae, синдром на Turner и др.) и някои придобити (напр. Синдром на Ashermann, ТБС) аномалии също причиняват изразени в различна степен инфертилитет и стерилитет.
При мъжа:
1.    Хипоорхидизъм ( нарушена тестикуларна функция) – ендокринен стерилитет
2.    Аномалии в сперматогенезата (до пълна липса на такава), аномалии във функцията на сперматозоидите, дефекти в капацитацията и акрозомната реакция. При нарушения в структурата на ДНК на сперматозоидите също се наблюдава намалена оплодителна способност.
3.    Нарушения във функциите на акцесорните жлези
4.    Обструкция на гениталния тракт (напр. Вследствие на вродена билатерална аплазия на vas deferens или с възпалителна етиология).
5.    Неспособност за депониране на сперматозоиди във влагалището, като например хипоспадия, еректилна дисфункция, ретроградна еякулация, преждевременна еякулация или липса на такава  и др.
6.    Инфекции на гениталния тракт – забавя се втечняването на еякулата, който остава с висок вискозитет и предизвикват аглутинация на сперматозоидите

 

Идиопатичен стерилитет
Диагнозата се поставя по пътя на изключване на другите причини. Съвременните методи за изследване на откриват причина за стерилитета и лечението е емпирично.

 

    При едно проучване на честотата и причините за стерилитет в България, инициирано от Фонда за населението към ООН и проведено от Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве и Българското дружество по акушерство и гинекология се получиха следните резултати:
•    Тубарен стерилитет – 41%
•    Мъжки фактор – 21%
•    Ендокринен стерилитет – 18%
•    Ендометриоза – 3%
•    Имунологични причини за стерилитет – 1%
•    Неустановяване на нито една от посочените причини (идиопатичен стерилитет) – 11%
      По-нататък ще се спрем по-подробно на ендокринния и тубарния стерилитет – най-широко застъпените видове стерилитет както у нас (общо 59%) така и по литературни данни.