Д-р Йосиф Димитров: Пластмасата пречи да имаме деца

пред в-к Телеграф

– Д-р Димитров, ин витро процедурите ли са единственото решение при хора с репродуктивни проблеми?

– Стерилитетът е заболяване, причините за което могат да са най-различни. Самото ин витро оплождане е част от лечението на стерилитета, но то не е основното. Някъде около 20% от стерилните двойки се нуждаят от лечение ин витро. Всички останали 80% могат да бъдат лекувани по друг начин, и то съвсем успешно. Ин витро е метод за лечение на тежък стерилитет, когато другите методи, а те не са малко, вече не могат да помогнат. Когато жените са в напреднала възраст обаче, над 36-37 години, е редно да се премине към ин витро оплождане, защото тогава яйчниковият резерв на жената намалява много бързо, както и шансовете за забременяване.

В последните години се наблюдава увеличаване на броя на стерилните двойки. Причините са много. Основните са начинът на живот, стресът, затлъстяването, полово преносимите инфекции.

 – Цигарите?

– Абсолютно. Негативно влияние оказват алкохолът, тютюнопушенето, некачествените храни. Дори и някои от пластмасовите опаковки, които се използват в последно време масово, също са вредни.

-Това важи ли за пластмасовите бутилки с минерална вода и напитки?

– Разбира се. Нали виждате, че вече в по-луксозните ресторанти и заведения предлагат вода само в стъклени бутилки. На Запад постепенно започват да сменят пластмасовите бутилки със стъклени.

– Доказано ли е негативното влияние на пластмасата върху репродукцията?

– Абсолютно е доказано. Има определен вид пластмаса, която е с вредно съдържание. Преди няколко години колеги от западноевропейските страни имаха такъв доклад на конгрес по детско-юношеска гинекология. Там беше посочено, че преждевременният пубертет при момичетата може да се дължи и на употребата на пластмасови бутилки и съдове. От друга страна, някои храни също вредят на здравето. Не случайно сега се обръща голямо внимание на би-охраните. За бързото угояване на животните се използват естрогени. Това са женски хормони, които после оказват влияние на този, който ги консумира. Антибиотиците, които се дават на животните, попадат с месото също в организма ни. Друг  проблем е отлагането на първата бременност за по-късно време. Факт е, че жените искат да забременяват, след като завършат образованието си, искат да започнат да работа, да се издигнат в кариерата и чак тогава да мислят за деца. Забременяването след 38 години обаче вече е много трудно. Именно затова стерилитетът е проблем за цял свят.

– Какви са последните данни за разпространението на стерилитета?

– По груби изчисления в Европа той обхваща 14-15% от населението. В България картината не е по-различна – и при нас е толкова. Не всички двойки от тези 15% са за ин витро оплождане обаче. Причините за мъжкия и женския стерилитет приблизително се делят поравно – 50 на 50. Необходимо е да бъде осигурен достъп на всички двойки с репродуктивни проблеми до адекватно лечение. Имам предвид, че липсата на средства не бива да спира лечението. Един от начините е реимбурсирането му от държавата, което в нашата страна вече е направено чрез Фонда за асистирана репродукция. Първото нещо, което бих посъветвал двойките, е, ако не стигнат до бременност при редовни полови контакти без предпазване до година от връзката си, да потърсят съвет от специалист по репродуктивна медицина. Доказано е, че до една година около 90% от двойките трябва да са достигнали до бременност. Останалите – примерно до година и половина. Ако това не е станало, то е необходима консултация със специалист.

– Ако се установи стерилитет при един от двамата, какви са начините за лечение, преди изобщо да започнат да мислят за ин витро?

– Много неща могат да бъдат установени само в течение на един менструален цикъл и ако има някакви проблеми, да бъдат лекувани. Установи ли се, че има някаква причина за стерилитета, те трябва да се лекуват, без да отлагат. Първото нещо, с което започвам аз, е спермограма на съпруга. За 20 минути той получава резултат и виждаме дали причината е у него. Второ, трябва да се проследи овулацията на жената, т.е. дали тя отделя яйцеклетки и в кои дни на цикъла става това, или просто липсва овулация. Следващата стъпка е да се провери дали са проходими маточните тръби. Всички тези условия са важни за възникване на една бременност. Едва след това може да се започне дадено лечение. Ако жената няма овулация, се стремим да я предизвикаме. Сега има широка гама от медикаменти, които можем да използваме. Този процес трябва да се следи стриктно от специалиста по репродуктивна медицина, а не само да се изпишат на пациента дадени таблетки и да му се насрочи час за след 4 месеца, за да се види какво става. Трябва да се проследи ефектът на лечението, да се установи моментът на овулацията. При едно такова доказателство се казва на кои дати е желателно двойката да има полов контакт. Понякога примерно жените с обезитет-затлъстяване, се нуждаят само от редукция на теглото и едно отслабване може да възстанови овулацията и тя да забременее. Ето ви едно лечение. Какво ин витро? Какви 5 лв.? Това често се среща при жените с поликистозни яйчници. Така че един съвет за редукция на теглото плюс индукция на овулацията и проследяване на цикъла могат да доведат до бременност. Друг вид лечение на стерилитета е т.нар. вътрематочна инсеминация. Тя се прилага обикновено когато мъжете имат някакви проблеми -намалена подвижност или намалено количество на сперматозоидите. При инсеминацията се следи овулацията, ако е необходимо тя се стимулира и в определения момент се вземат сперматозоиди от съпруга, обработват се по специален начин и директно се впръскват в матката. Ако нямат ефект 4-5 такива инсеминации, това е знак, че трябва да се мине към ин витро.

– До колко време може да се провежда лечението на двойката, след което, ако няма резултат, трябва да се мине към ин витро?

– Не трябва да се чака много. Един метод трябва да се прилага 3-4 месеца и ако няма резултат, да се мисли за друг. Много зависи от възрастта на двойката. При една 22-годишна жена може и да не бързаме чак толкова. Ако мъжът е с леки отклонения в спермограмата, и той може да бъде лекуван. Без да се удължава много този период, могат да се използват препарати, които подобряват подвижността на сперматозоидите, да увеличат броя им и жената да забременее. Ето още един начин. Друга възможност за забременяване може да се потърси при изследване на маточните тръби на жената. Ако се открият малки сраствания, кистички и т.н., те могат да бъдат коригирани, тръбите да се освободят и да се изчака няколко месеца, за да се види дали жената няма да забременее спонтанно. Пак се връщам на това, че не трябва много да се отлага. Трябва нещо да се прави. Особено след като диагнозата е поставена.

– Какви са ви впечатленията – вашите колеги започват ли първо с лечението, или пренасочват веднага към ин витро процедури?

– От няколко години съществува Фонд за асистирана репродукция към МЗ. В правилника на този фонд е описано кои жени подлежат на ин витро оплождане. Така че на ин витро не можеш да подложиш жени, които имат проходими тръби, а мъжете им са с нормална спермограма. На ин витро могат да бъдат подложени жени със запушени или без маточни тръби, жени с ендометриоза, както и жени с неизяснен стерилитет. Има и такива. Условието в такива случаи пък е да са направени 4 неуспешни инсеминации. Пак ще ви кажа – при по-възрастните жени лично аз и колегите ми веднага ще предложим ин витро оплождане.

– Над колко години препоръчвате да се минава директно към ин витро?

-Над 38 години.

– Какво е мнението ви за това да няма ограничение във възрастта при ин витрото?

– Има жени и на 36 години с изчерпан яйчников резерв, а има и такива, които над 43 години са със запазен яйчников резерв, които могат да бъдат стимулирани Е и да им се направи ин витро оплождане. Дискриминационно е да лишиш тази жена от възможността да има дете. Тя иска. Има редовна менструация. Има функциониращи яйчници. Защо да се поставя такава граница? Това знаете, че отпадна. Остана границата от 43 години само за жените, за които държавата отпуска пари през фонда. Ако е над тази възраст и тя реши да финансира опита си сама, може да го направи. Но лекарят е този, който ще прецени дали може да се получи нещо или не и дали има смисъл да се опитва.

– До колко ин витро опита могат да се правят?

– Според мен до седем. Нашият фонд отпуска средства до три опита. В някои държави отпускат до 4, в други – до 5 опита. В Израел е, докато жената се откаже. Моето мнение. е, че повече от 7 опита не бива да се правят, защото след това резултатите не са добри. Все пак много важен е индивидуалният подход към всяка жена. При положение че е направено 2-3 пъти ин витро и жената не отговаря адекватно на стимулацията, явно няма да стане.

 

ЦВЕТОМИРА ГЕОРГИЕВА